ДРА̀ГОСТЕН

ДРА̀ГОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар., сега поет. и диал. 1. Който изпитва драгост; радостен. Повърна се кума господина, / повърна се радостен, драгостен, / та а венча за негова сина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 22.

2. Който съдържа или предизвиква драгост; приятен. Тя въздъхна неволно от някакво драгостно чувство. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 43. И заговориха [Димка и Петър], като да са се снощи разделили след дълга драгостна беседа. А. Страшимиров, К, 28. Първа година драгостна бива, / втора година драгост не бива. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 156.

3. Който изразява драгост. И галените имена с безбройните драгостни изявления на любов се сипеха върху здравото дете. Ив. Вазов, Съч. ХII, 41.

Списък на думите по буква