ДРАГОЦЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГОЦЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Драгоценен. Досега тоя пясък са е наричал кварцов пясък, срещал са е в природата твърде рядко и съставлявал е драгоцен материал, при производството на стъклото. Знан., 1875, бр. 2, 32. Ние сме били злосчастни да загубим драгоцен последовател, необходимо лице за веселба, украшен не само со телесни дарби, .., но и душевни, и умствени. ЦВ, 1861, бр. 36, 3.