ДРАГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГУ̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Обичам, любя. — Мале ле ти Стоянова, / глави си, жени Стояна, / сва [тази] зима, съва година / дорде ма моми милуват, / милуват, мамо, драгуват. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 31.

2. Милвам, галя. Тогай веле лудо младо: / "Стойничко, моя душичко! / .. / ела ми .., / очите да ти милувам, / пазухи да ти драгувам." Нар. пес., СбБрМ, 413. драгувам се страд. и взаим. Така ли прилича да се хапят моми с ергени, наместо да се галят и драгуват като гургувичета? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 180.

— Друга форма: драго̀вам.