ДРАГУН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАГУ̀Н¹ м. В царска Русия и в някои европейски армии в миналото — военен — кавалерист, обучен да се сражава и като пехотинец. Из улиците се движат български войници, германски драгуни. Й. Йовков, Разк. III, 166-167. Драгуните на Кузнецов с ниско наведени пики превалиха гребена на родопските върхове. С. Сивриев, ПВ, 169. Ох, горко, горко! Ние сме изловени, избесени и изсечени! Няколко хиляди хусаре, драгуне и егере скачат по синора и залавят тесните пролезе. Н. Бончев, Р (превод), 55.

— От фр. dragon през рус. драгун.

ДРАГУ̀Н² м. Диал. 1. Вид синя слива с продълговати плодове; тургун, драгунка. От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен със сякакви плодовити и неплодовити дървета: ябълки, круши, дренки, череши,.., праскови, сливи, драгуне. Л. Каравелов, Съч. II, 31.

2. Плодът на това дърво; драгунка (Н. Геров, РБЯ).

— От тур. dargun.