ДРАЖЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀ЖЕСТ, ‑тта̀, мн ‑ти, ж. Остар. 1. Само ед. Удоволствие, радост; драгост. Не може [виното] вече да им докарва оная приятна дражест. Лет., 1896, 116.

2. Прелест, красота, драгост. Чувствуваш, че си всред един райски мир, дето хубостите се надварят, тоновете се преливат чаровно, перспективите са вълшебни, дражестта или величавостта на картините са безподобни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 65. Не може някой си представи .. по правилни черти, по-гиздав израст, повече дражести в дръженето, които са срещат в повечето от грузинките. С. Бобчев, ПОС (превод), 215.