ДРАЗНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАЗНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Физиол. Обикн. мн. Конкретно въздействие на външната и вътрешната среда върху живия организъм, което предизвиква у него възбуждение. Нашите органи на осезанието са само прибори, които възприемат светлинните, звуковите и други дразнения, идващи от външния свят, и ги превръщат в нервни импулси. Ц. Цанев и др., ЧП, 126. Езикът е мускулест орган .. Той участвува при дъвкането, гълтането и говора. С него се възприемат и вкусовите дразнения. Анат. VIII кл, 46-47. Голямо значение има отношението на човека към отвличащите дразнения. Шумът в съседната стая дразни, ядосва и много често неприятността и гневът, които се появяват при това, отвличат от работа много по-силно, отколкото самият шум. Псих. Х кл, 85. // Стесн. Неприятно въздействие на външната или вътрешна‑

та среда върху организма, което влияе зле на нервната система. — Повечето от бившите затворници и партизани са така. — Как? — С похабени нерви.. Нужно ви е да избягвате дразненията, да живеете по-весело. Ем. Манов, БГ, 113.

2. Самото възбуждение, което настъпва в живия организъм в резултат от въздействията на промените във външната и вътрешната среда върху него. А къде се намира светлочувствителното вещество в окото, което "улавя"образа, преобразява го в нервни дразнения, а зрителният нерв след това като проводник ги отнася в главния мозък? Вл. Харалампиев, ПСС, 83.