ДРАЗНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРА̀ЗНЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Умишлено предизвиквам у някого с някакви свои действия, думи и др. неприятно чувство или яд, гняв; ядосвам, сърдя. Той беше връстник и приятел на Иван Белин .. и обичаше да му противоречи и да го дразни. Й. Йовков, ВАХ, 158. Скоро момчето свикна да дразни всички съседи. То умееше да подражава говора, вървежа и лошите им привички. Св. Минков, СЦ (превод), 41. // Предизвиквам възбуда, неприятна реакция (у животно). Иван Селският не работи, не оре, не жъне .. Често ще го видите да гони децата около селската чешма, да влиза в някой двор, да дразни кучетата. Елин Пелин, Съч. IV, 261. — В борбата с биковете испанците употребяват червени плащове — хем да ги дразнят, хем да отклоняват ударите! Хр. Смирненски, Съч. III, 93.
2. За качества, действия, явления — пораждам, предизвиквам у някого нервност, неприятно чувство или усещане; изнервям. В добродушната му веселост нямаше нищо лошо, но тя дразнеше неприятно и можеше да изкара някого от търпение. Й. Йовков, Ж 1945, 160. На Петър му беше неприятно, че тя тъй лесно разрешава всички въпроси, които го вълнуват .., дразнеше го нейната момичешка вяра в хората и живота. И. Петров, НЛ, 155. Мицо започна да кърши пръсти. Тя [Диди] го сепна: — Стига си пукал пръсти, дразниш ме. М. Грубешлиева, ПП, 8. После той отново продължи да се разхожда. Това започна да дразни подполковника. В. Геновска, СГ, 309. — Ти, ти кажи за София .. — Да не мислиш бо-знае що .. Тълпи, трамваи, автомобили — колкото и
да свикнеш — дразнят. Никога тишина. Г. Стаматов, Разк. II, 69.
3. С членувано доп. За някакъв дразнител — въздействам на организма или на някой орган, някое сетиво; възбуждам. В две големи баки димеше горещият ошаф, над баките се издигаше бяла пяна. Ароматната кафява течност с набъбналите сливи, месести, сочни, привличаше погледите на момчетата и дразнеше апетита им. Д. Спространов, С, 34. Веднъж Вучо.. ни подгони с дърво. Но миризмата на кебапчетата толкова дразнеше вкуса ни, че нещо не беше в състояние да ни пропъди. Г. Белев, ПЕМ, 59. Но всичко във физиономията ѝ показваше кокетка безгрижна, занята с желанието да дразни погледите чрез всяко свое мърдане, дума, ухилване. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56. Войници / в престилки облечени, с дълги лъжици / разбъркваха топлата каша. Димеше / прозрачната пара и дразнеше леко / глада на момците, от път уморени. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 45. То [кафето] утолява глада, помага на уморения да се укрепи, възбужда мисълта, като дразни мозъка. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Приятен, апетитен мирис дразнеше обонянието.
4. Предизвиквам у някого вълнение, неспокойствие, възбуда; възбуждам. Пък ми се харесва и туй у жените, .. гдето се стремят да се харесат.. Приятно ме дразни. Елин Пелин, Съч. IV, 130. Богомил я [Лида] гледаше. Дразнеше го особеният лъх във въздуха около нея — и погледът. Такива очи не е виждал — тя цяла се топеше в тях. Г. Стаматов, Разк. II, 165. Лицето ѝ .. особено много му се понрави. Нейните обли гърди, които се очертаваха смътно под гънките на сивата памучна блуза го дразнеха. На два пъти той премери тънкия ѝ строен кръст. Т. Караславов, ОХ I, 450. — На вратата на банята в апартаментчето на Виолета видях една раирана хавлия .. Тази хавлия дразнела поета така, както червеният цвят дразни бика. Й. Попов, БНО, 126.
5. Предизвиквам неприятно или болезнено усещане в даден орган. Само лютивият дим на кандилото продължаваше да дразни очите ми. А. Михайлов, ДШ, 13. Понеже слънцето блещеше силно и ослепителни отражения от осветените червени, жълти, сини и разноцветни сипеи .. силно дразнеха очите, Калчо си сложи големи черни очила. Елин Пелин, ЯБЛ, 62. От виното ли бе, простинала ли беше или от големия шум, но на утрото старата се събуди с натежала глава. Краката и ръцете ѝ бяха отмалели, коленете я боляха, нещо я дразнеше на гърлото. Г. Караславов, Тат., 234. От хладка вода чловеку ся кръти да блюва, зачтото тя не дразни нервите така, както топлата. КН, 1873, кн. 5, 12. // В съчет. с ухо, уши. Предизвиквам недоволство, неудовлетворение при слушане. Техният [на чичеронетата] френски грубо дразнеше ухото и аз изпитвах едно неприятно чувство, както бива при слушането на лошо изпята песен. Стр. Кринчев, СбЗР, 357.
6. С членувано доп. Предизвиквам или засилвам някакво чувство, желание, означено с допълнението; разпалвам, възбуждам. Тя беше забелязала, че той се вълнува, отговаря ѝ накъсо, като че чака удобен момент да заговори за нещо по-важно .. Това дразнеше любопитството ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 194. Поклонница на Евгений Сю и старите романисти, които така необуздано бяха дразнили младежкото ѝ въображение, тя бе запазила особена склонност към бунтовниците, влюбените и към дръзките непокорници. В. Геновска, СГ, 286. Той [турчинът] в разказа си умееше да дразни фанатизма на простите селяци. ВБ, 1876, бр. 40, 157. дразня се I. Страд. от дразня. По-строго наказание не намираха за политично да му наложат. Не трябваше да се дразнят духовете. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 198. II. Взаим. от дразня в 1 знач. Какво му даваше [на Андрей] основание да иска от този човек повече? Може би въпросите му? Не, въпросите само го дразнеха, те просто взаимно се дразнеха, без да искат и без да знаят защо. А. Наковски, БС, 66.
ДРА̀ЗНЯ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам неприятно усещане или чувство от нещо (думи, действия, факти); нервирам се, ядосвам се. Дразнех се, че вместо очаквания разговор за нещо радостно, за чувствата ни — разговорът стана някак делови и неприятен. П. Славински, ПЩ, 147. Никола ставаше още по-нервен, лесно се дразнеше. Й. Йовков, Разк. I, 47. Той се дразнеше от дребни неуспехи, страдаше и не спеше по цели нощи, ако в някоя антология е поставен по-назад, ако критиците хвалеха друг писател повече от него. М. Грубешлиева, ПИУ, 214. Той.. захвана пак да се дразни и озлобява от нея, да се сърди и възмущава. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 251.
2. За орган на тялото — получавам, причинява ми се неприятно нервно усещане, нервна възбуда от някакъв дразнител. От пробитите кюнци димеше, усещах как се дразни носът ми .. Ние кихахме, ала сънят натежаваше и повечето заспиваха веднага. Кр. Григоров, Н, 197.
3. Рядко. За някакво усещане, чувство, мисъл — засилвам се, активизирам се, възбуждам се. Юбилярът наистина имаше неестествен апетит, който се дразнеше още повече от пълната трапеза, рядко изобилна и безгрижна като днес. Бяха започнали наздравиците, полушеговити, посипани с иронична сол. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340. Долино райска, тихи кът щастливи! / .. / тъга и радост светска теб е чужда / и врявата на жизнената битва. / А твойте самотий са тъй омайни, / и тук фантазията тъй се дразни! Ив. Вазов, Съч. II, 191.