ДРАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀КА ж. 1. Нисък бодлив храст. Четата изчака да се стъмни и тръгна в югозападна посока без път .. Партизаните се движеха забързано .. Спъваха се, падаха, .. драките раздираха дрехите им. Д. Ангелов, ЖС, 343. Левски се снишаваше и прилепваше гръд към гривата на коня. Драки го закачаха със своите куки и дращеха шубата му. Ст. Дичев, ЗС II, 690. Ту шапката му падаше, ту коланът на манлихерата му се закачваше за острите драки. Сл. Трънски, Н, 138. // Обикн. мн. Бодлив сух клон, суха клонка, върхар. Ляса — подвижна врата във вид на метла; направена е от драки, с нея затварят оградите на гумната. СбНУ VIII, 281. Насечи драки за бента. Н. Геров, РБЯ I, 365.

Прен. Разг. Само като сказ. опред. и в обръщение. За заядлив човек, готов за разправии или за бой. Имаше си той и по-малък брат — негов двойник по непокорство, голяма драка, готов да налита на бой срещу всекиго и да вади нож, но той беше осиновен отрано от богатия и бездетен чичо, та бащинията остана в едни ръце. Б. Обретенов, С, 49. — Ти, бай Танасе, мълчи.. Той още не ме знае каква съм драка .. Хо-о-о, той дано има късмет, като се захване с мен, да не ме изварди отзад, едната ми ръка струва колкото пет. В. Нешков, Н, 214.

2. Бодлив широколистен храст, висок 2-3 м, разпространен в по-топли райони, плодовете на който са сухи, кръгли костилки и се използват като лекарство или като багрилно вещество. Paliurus spina christi.

◊ Живея като сврака на драка. Разг. Живея бедно, без никакво имущество. Хващам / хвана (улавям / уловя) драките. Разг. Забягвам обикн. в планината, за да се скрия или да се боря срещу някого. — Ето доде я докарахме: да почваме всичко отначало. Не ми се бие. От нашето село, ти знаеш, излязохме десетмина, останахме само ти и аз. — Ще рече: да хванем драките, докато сме живи. — Че защо не? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 488. "Къде ще вървите .. — не можеше да се окопити Пазвантоглу .. — Ще уловите драките, щом се зададе побирчия!" В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450-451.