ДРАКАЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАКАЛА̀К, мн. ‑ци, м. Събир. Разг. Много драки, бодливи храсти, гъсто израснали на едно място. Ако е вещ козар, ще тури на коленете си корави кози кожи и пак ще пробива през непроходимия гъстак и дракалак. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60. — С Исмаил бей търновският войвода не може да излезе на глава, та аз ли! Казал ти е да му правиш кола — ще я направиш, ащо не искаш червата ти да съхнат по някой дракалак край реката. Д. Мантов, ХК, 63-64.