ДРАМАТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАМАТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Литер. Напрегнатост на действието в драматично произведение, породена от развитието на драматичния конфликт. Като малцина актьори на сцената той [Ст. Бъчваров] носеше на зрителя нещо свое... Винаги нов и настройващ, постоянно човечен и с трагическа нотка в интонацията при всички случаи на драматизъм или комедийност! В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 52. Действието е лишено от най-елементарен драматизъм. С, 1951, кн. 2, 183. В [драмата] "Иванко" има трагедийни моменти, но в нея постепенно се развива и надделява героичният драматизъм. ЛФ, 1956, бр. 3, 3.

2. Напрежение, вълнение, предизвикано от наличие на някакво стълкновение, конфликт, вътрешна борба и под. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, история пълна с драматизъм. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 5. Но Мустафа-Ачи свърза името си с едно сражение, необикновено по своя драматизъм. Й. Йовков, Разк. II, 211. Колкото героите на Чехов са външни, бездействени, толкова при тях вътрешният живот е по-силен и напрегнат. Те са чужди на сърцераздирателен драматизъм, на остри, силни страсти, но те живеят напрегнатия живот на богатата гама от мечти, желания, чувства. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 9.

◊ Външен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване, конфликт, недоразумение и под. между лица или групи от лица. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557. Вътрешен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване на про‑

тивоположни чувства или мисли у някого, от трудността да вземе някакво решение и под. В постановката на Масалитинов е разкрит дълбокият вътрешен драматизъм, борбата у героинята между съкровеното чувство към любимия и великата всеотдайна любов към театъра. Т, 1955, кн. 11, 44.