ДРАМАТУ̀РГ

ДРАМАТУ̀РГ, мн. ‑рзи и (остар.) ‑и, м. 1. Автор на драми. Вазов и Костов са значителни български драматурзи и това най-добре сега показват нашите театри, които непрестанно напоследък играят драматически произведения от Вазов и Ст. Л. Костов. Т, 1954, кн. 4, 14. Ибсен, гениалният драматург, смело изяви чрез драмата протеста си срещу тези остарели, принизяващи жената буржоазни разбирания. Ст. Грудев, ББ, 60. Но нашият живот най-близко ни интересува, .. той следователно би трябвало да послужи на нашите драматурзи като най-главен извор на теми. К. Величков, ПССъч. VIII, 132. Началото на новата драма е положил най-славният от европейските драматурзи — англичанинът Шекспир. Т. Шишков, ТС (превод), 187.

2. Театр. Длъжностно лице в театър, което подбира драмите за репертоара, участва при поставянето им и поддържа връзка с авторите. В доклада, изнесен от драматурга на театъра А. Каракостова, беше отбелязан ниският стадий на развитие, в който стои все още българската драматургия за деца. ЛФ, 1958, бр. 49, 3. Той [Яворов] постъпва като драматург в Народния театър, защото се убедил, че "със свободно писателство не се живее". Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 146.

Списък на думите по буква