ДРАНЀ, мн. ‑та, ср. Отгл. същ. от дера и от дера се. След един час той свърши дрането, обтегна кожата на тревата, остърга я. Н. Попфилипов, РЛ, 44.
◊ Ще има дране. Разг. Ще бият или ще критикуват, ще хокат някого. Ще има дране, щом сте счупили прозореца.