ДРА̀ПАМ

ДРА̀ПАМ, ‑аш, несв. Разг. 1. Прех. Драскам, дращя силно с нокти някого или нещо. — Байоо! Шчо са тие нокти на тебе? — Тие нокти сва нощ ке те драпат! Нар. прик., СбКШ, 51. Рипне мечката, хайде у ендако [хендека]. Драпа, драпа не може да излезе и останала там. Нар. прик., СбНУ X, 157. // Неодобр. Чеша.

2. Прен. Непрех. С големи усилия вървя, катеря се обикн. по труден път, терен. Една или две пощи щe чaкaм тука, и тога ще драпам за Цариград. АНГ I, 543. Спуснеш се по снежната целина, ските ти се плъзгат гладко и изведнъж върховете зариват в сняг от друго качество. Последицата: чукваш с нос върховете на ските, раницата те похлупва и дълго време драпаш по снега, докато станеш. Е, 1964, бр. 7, 2. Драпахме по камънаците цял ден, докато стигнем върха.

3. Прен. Пренебр. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Искам наложително нещо, настоявам, мъча се да постигна нещо с различни средства или с големи усилия. Такава изметната врата не бил виждал досега .. И се завързва една дълга, дълга лакардия. Той драпа да я махна, аз му обяснявам, че няма как да му изпиша друга. Сп. Йончев, ШД, 4. — Лельо Ганке, та анджак за сиромасите правим туй стопанство. Ние ще започнем, а помни ми думата: след година-две тия, дето не вярват, .., ще драпат да ги приемем. В. Нешков, Н, 380. За тази служба драпат още двама души. драпам се I. Страд. от драпам в 1 знач. II. Възвр. от драпам в 1 знач. Да ти даде господ краста и орлови нокти, та да се драпаш. Клетва, СбНУ XX, 18. Човек йи кога са драпа, накъде него си тегли. Погов., СбНУ XXV, 26.

ДРА̀ПАМ СЕ несв., непрех. Диал. Драпам (в 2 знач.). Шестотин копрали има от дерето до върха .. Сега е застанал на четиристотната, .. Стотина круши присади .. Оня ден, като ѝ се оплака на [жена си], че го върти лумбагото, а тя вместо да го пожали — сяде го: — Като се драпаш въз небето, ще върти не, ами ще те разнищи!

Хе-е-е на текезесето бахчите в равното, като те сърби ръката да присаждаш! Н. Хайтов, ШГ, 290-291.

Драпам за своята кожа. Разг. Преследвам своя интерес, настоявам за нещо, което е в моя полза, изгода. Разискванията се подновиха бавно и предпазливо, .., а лицата на моряците станаха напрегнати и сурови — всеки от тях драпаше за своята кожа, за бъдещето, което бе забулено от досадната и велика мъгла на неизвестността. Е. Кузманов, ЧДБ, 5.

Списък на думите по буква