ДРАС —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРАС, мн. дра̀сове, м. Диал. Едър, висок човек; великан, исполин, бабанка. — А тозика Чолак Манол беше един драс и снажен като Крали Марко. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 40. — Той такъв драс — как му [на дребния човек] са ѝ вдал да го бий. СбНУ XIV, 217. Тъй както лесно пий [бездарният стихотворец], да бяха лесни / и хубавите сладкозвучни песни — / о, вземал бих при тоз планински драс / уроци по поезия и аз. К. Христов, ПП I, 147.
— От тур. dıras.