ДРАСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀СКА ж. 1. Рязка, следа от драскане, от одраскване на кожа или повърхност на някакъв предмет; драскотина, драскулка. Бях лек, катерех се без усилия по дървета‑

та .. Дрехите се закачваха по отсечените клони, раздираха се .. Ръцете ми се нашарваха с драски. Лицето ми и то се надраскваше от старите стъбла. Кр. Григоров, ОНУ, 70-71. Рисунката и релефът тръгват от един източник — драската с остър предмет върху камък, кост, дърво или глина. Л. Далчев, Съвр., 1975, кн. 2, 156.

2. Обикн. мн. Драскулка (в 1 знач.); драсканица, драскотина. Головратът пък беше впил очи в белите тебеширени драски на вратата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 41. // Остар. Черта. Умение да драще човек прави драски придобива ся с длъг труд. Й. Груев, СП (превод), 81.

3. Индив. Кратко, непретенциозно литературно произведение; скица, очерк. Искаше той да напише повест на един нов житейски мотив, повест, която да се различава от досегашните му сатирически драски по силата и глъбината на страстта. Ив. Вазов, Съч. X, 3. Невярно схванати мечти / перото ми лениво дращи: / ту думи тъмни и без связ, / ту мисли бледни, ил забавни, / ил просто в драски своенравни / душата си изливам аз. Ив. Вазов, Съч. I, 153. Сборникът на Иван Вазов "Драски и шарки" съдържа силни критико-реалистични произведения.