ДРАСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀СКАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от драскам¹ и от драскам се. Въздишките се сменят с драскане на нокти, драскането — със свистене. Н. Хайтов, ШГ, 188. Тя чу зад себе си кашлицата на Борис и драскане на кибрит, а после някакъв женски глас, който шепнеше полугласно. Д. Димов, Т, 191-192. Притворил [Горския] очи, заслушан в гласовете на зеседанието, .., в драскането на протоколния молив. В. Попов, Избр. пр, 65. Новият генерален директор е тук вече една седмица, няма никаква забрана срещу водещи, репортери, няма драскане по схеми, подреждане на новини. Дем., 2001, бр. 38 [еа].

ДРА̀СКАНЕ², мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от драскам²; хукване, побягване, духване, драсване.