ДРАСКАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАСКА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Пренебр. Драскач. Аз няма да погреша, ако кажа, че почти сичките наши драскатели пишат по един такт, и аз много пъти съм си бил по цели нощи главата, но никак не съм можал да разбера онова, щото чета. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 86. Касае се да поразим, / най-страшний враг, и мой, и ваш, / най-първият грехосеятел, / глупец, бездарник и драскател. Ив. Вазов, Съч. IV, 169.