ДРАСКАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАСКА̀Ч м. Пренебр. Човек, който пише или е написал ненужни, безсъдържателни неща. Той скръцна със зъби — да имаше власт, за двадесет и четири часа ще разкрие всички тези драскачи на лозунги. Г. Караславов, ОХ III, 336. — Всеки ден валят анонимни писма срещу нея — продължи Гергана, — как им се пише на тия анонимни драскачи? К. Калчев, ДНГ, 110. Когато разкритикуваха книгата на татко, той го убеждаваше, че всички тези драскачи нищо не разбирали от литература, но сам не написа нито ред да го защити. Ст. Христозова, ДТСВ, 47-48. Предчувствувам, че ще

стана прочут като моя прадядо, капитан Раг, когото злонамерени драскачи незаслужено опетниха. М. Марчевски, ОТ, 331. // Слаб, бездарен писател. Князът запита: "Ще позволите ли, господин Хадживранев, да разкажем и на гостите какво сме си шепнали тук? .. "Струва си, Ваше Височество! Такива неща не могат да бъдат измислени от никой драскач!" Г. Стоев, Зав., 135. Самите ни писатели, без свян / търгуват със призванието си свято! / но нек се не боиме: тая сган / драскачи — то са хора некадърни. К. Христов, Избр. ст, 222. Дивний сиромах поет, / хиляди драскачи други / са пред тебе тор и смет. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 106.