ДРАСКО̀ТЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Пренебр. Отгл. същ. от драскотя и от драскотя се. Произведенията му, .. — не са май за пред хора; те са случайна работа, драскотене фейлетони по вестници, преводи и автобиографически бележки. П. П. Славейков, ЕП 1907, 12-13.