ДРАСКОТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРАСКОТЍНА ж. 1. Рязка, следа от драскане, от одраскване, леко нараняване на кожа или друга повърхност; драска, драсканица, драскулка. Едно клонче докосна случайно лицето на Юлка и го одраска. Момиченцето се спря с вдигната ръка към драскотината, готово да заплаче. П. Бобев, ЗП, 29. На много места из гората по старите попукани кори на дърветата останаха от куршумите дупки, драскотини, като че диви животни бяха драскали с нокти. Ем. Коралов, ДП, 142. Той се бе загледал във войводата с гуреливите си очи, по набръчканото му лице се виждаха кървавите драскотини от пръчката на Селим бея. Д. Талев, И, 24. Под ярката светлина на прожекторите се зае да изследва всеки квадратен метър на матовата .. повърхност. Напразно. Чукчето отскачаше, без да може да причини нито една драскотина. К, 1963, кн. 9, 5.

2. Лека, повърхностна рана; драскулка, драсканица. Отзад, точно над врата, дето, както разправяха, човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина и една драскотина, която повече приличаше на ожулено, отколкото на ударено. Там, .., е попаднал камъкът. Г. Караславов, С, 46. Лиляна мълчаливо и внимателно го [Слановски] наблюдаваше. Дори на лунната светлина тя забелязваше зарасналата драскотина и дали така ѝ се струваше, но сега тя сякаш беше станала аленочервена. В. Нешков, Н, 291. В тоя мехлем има девет билки и тъй добре охранва раната, че след три дни от твойта драскотина нищо няма да остане! К. Петканов, ЗлЗ, 234.

3. Обикн. мн. Драскулка (в 1 знач.); драсканица, драска. Дъсчената ограда зад шипката бе нашарена от драскотини и писмена. Някой беше писал с червен молив. Елин Пелин, Съч. V, 14. В думите на това писмо липсуват половините, липсва смисълта, .. Ако нямаш работа, седни ти да си биеш цял ден главата над тези йероглифически драскотини. Ч, 1875, бр. 7, 291.

— Друга (диал.) форма: драско̀тина.