ДРАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРА̀ЧКА ж. Диал. Умал. от драка (в 1 знач.); малка драка, дракичка. До двя са китки излели [на гроба на Стоян и Тодора]: /.. Ега ветера дуйнеше, / китките са цулувая. / Туй Господ каил не стори, / китките да са цулуват, / насърде на средата, по средата драчка излезе, / та китките разделила. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.