ДРАЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРА̀ЩЯ, ‑еш, и ‑иш, мин. св. дра̀сках и дра̀щих, несв. 1. Прех. Прокарвам многократно и продължително нещо остро по някаква повърхност, при което остава тънка следа, черта; драскам1. Тогава Еньо се обърна, заби остри нокти в лицето на брата си, почна да го дращи. Елин Пелин, Съч. III, 150. — Славе, ще се объркам, — рече той, — по-добре води ти .. Поведох през обрасла стръмнина. Път няма, а шипките дращят ли, дращят. "Хубав водач — мислех си, — ще си оставят хората дрехите по тези драки". Сл. Трънски, Н, 281. Гороломов взе да хапе, да удря, да дращи и успя да се изплъзне. Й. Йовков, ПГ, 181. // С грапавините си оставям следи или накърнявам по-фина или нежна повърхност; драскам1. Че тоя дядо бил човек! Само че ръцете му много дращят, като го милва. — Защо ти дращят ръцете? попита Иванчо и се дръпна малко изплашен. — Защото се боря със земята, та ми се вкоравила кожата, мое момче. Елин Пелин, ПР, 100. Изохка и се облиза, но одраска езика си: устните му бяха попукани и дращеха като трески. М. Грубешлиева, ПИУ, 279.
2. Прех. и непрех. Предизвиквам специфичен шум, като извършвам това действие;
драскам1. Черен, безлистен клон на някакво дърво се полюляваше и дращеше от време на време стъклото. Сп. Кралевски, ВО, 99. Но чувствуваме, че нещо се тътрузи, дращи острата като четина трева, приближава. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 84. Острото перо на Гугучков дращеше, скърцаше зловещо. Д. Калфов, Избр. разк., 15. Носи висок калпак,.., и много черни емении. Като върви викат: скръц-скръц, сякаш мишка дращи под краката му. А. Каралийчев, НЗ, 164.
3. Непрех. Разг. За глас, звук — неприятно дразня слуха с неясния, хрипливия си тон. — Гласът ми дращи, простудил съм се малко тоя път. Л. Александрова, ИЕЩ, 157. Ала в гласа на гъркинята дращеха и други, болезнено-сладострастни нотки, които идеха от истерията, придобита във вертепите на Пирея. Д. Димов, Т, 633. Не са ли пълни наш'те / борби със красота? / На славей в песента / звук има ли да дращи? Ив. Вазов, БМ I, 170.
4. Прех. Пиша или рисувам нещо набързо, без старание или машинално; драскам1. Началникът седеше зад бюрото си, .., от време на време обръщаше очи към Станкул и продължаваше да драще по сложения пред него лист. Ст. Марков, ДБ, 142. И Мичо се облегна до топа и взе да драще по гладката му повърхност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 78. Безмислено, во някаква замая, / в тетрадката си дращех аз числата. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 135. // Пиша или рисувам, чертая изобщо; драскам1. В книжарницата нямаше никой, касиерът нещо дращеше с молив върху парче хартия. П. Вежинов, СО, 167. Момченцето пое от баща си моливчето, .., па взе вестник "Мълва" и зафана внимателно да драще по празните му полета. Т. Влайков, Съч. II, 180. Научи я как да държи писалката и да драще по плочата. КН, 1873, 13.
5. Прех. Разг. Пренебр. Пиша, съчинявам незначителни, без стойност литературни произведения; драскам1. Човек, който обича да драще по вестниците, би трябвало да има един вътрешен глас или един близък добър съветник, който сегиз-тогиз да му пошушва, че не е необходимо винаги да пише. Д. Подвързачов, Сб??СЕП, 377. Струва ни се, че г. Андрейчин ще стори добре да остави прозата, каквато дращи сегиз-тогиз, и да се предаде само на стихове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 256. Но да спра, тоз страх и грижа / аз да драща цяло лято — / пак не ща да ги опиша. Ив. Вазов, Съч. IV, 48.
6. Прен. Непрех. Разг. Пренебр. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Полагам усилия, старая се да постигна нещо; драскам1, драпам. Младежи и девойки от целия проход идваха да я видят. Най-много дращеше да се добере до нея [Нина] Райчо. Ст. Даскалов, СД, 453. дращя се. I. Страд. от дращя в 1, 2, 4 и 5 знач. II. Възвр. и взаим. от дращя в 1 знач. Един ден чува тя [майката] от къщи, че детето ѝ ся тръшка на двора и реве, тутакси ся притича на прозореца и гледа, че то ся драще по лицето. П. Берон, БРП, 76. На бунището два петела цял час вече водят борба — нашият и съседски. Люта борба: дращят се с яките си нокте. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162.
ДРА̀ЩЕ МИ и дра̀щи ми несв., непрех. Разг. В съчет. с гърло. Изпитвам дразнене, парене или лека болка (в гърлото, трахеята). — Премина ми. Само ми дращи нещо в гърлото. Ст. Чилингиров, РК, 166.
ДРА̀ЩЯ СЕ несв., непрех. Рядко. За предмет с гладка повърхност — покривам се с драскотини, грапавини, черти. Ала той [Ахил] тогаз запрегна в колата коне крилати, / Хектора на вляк завърза на тая кола отдире, / три пъти във кръг премина с него край гроба Патроклов, / .. Но Феб му запази / от нечистота снагата, че бе му жал за юнака, / макар и вече погубен. Скрил го бе той под щита си / златен, за да се не дращи, кога го Ахил влечеше. Ас. Разцветников, Избр. пр (превод), III, 56. Не слагай очилата върху земята, че стъклата се дращят!