ДРЕБА̀К

ДРЕБА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Събир. Гора от ниски, дребни дървета. С голяма глъчка и викове обиколили са 13 безоръжни горски ускоци на една равна могила, покрита с рядък дребак. Г. С. Раковски, ГП, 185.

2. Само ед. Събир. Дребни неща — клонки и под., взети като едно цяло. Ловят ги [слоновете] различно, но обично копаят трапища и ги покриват със шума и дребак, а че кога някой си премине оттам, пада вътре, и не може веке изле [излезе]. П. Берон, БРП, 100.

3. Дребен, нисък човек; дребосък. Ралчо се съгласи. Какъвто беше дребак и късокрак, Костадин припкаше напред, уверен в победата. Ст. Даскалов, СЛ, 74.

4. Като прил. Обикн. за гора — дребен (в 3 знач.) Гола канара, покрита с мъх или с дребак гора. СбНУ XII, 292.

Списък на думите по буква