ДРЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀБEН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. 1. Който е по-малък от средните, обикновените размери на нещо; малък, ситен. Противоп. едър, голям. Листата на дърветата започнаха бързо да капят. Дребните пойни птички отлитаха на юг. Ем. Станев, ПГВ, 122. През свободните си дни ние заедно излизахме по бреговете на нашите реки .., хвърляхме въдици и ловяхме дребни рибки. А. Каралийчев, С, 240. Зеленикавият и дълбок сяй на вечерното небе неусетно угасна и останаха да блещукат горе няколко бледи, дребни звездици. Д. Талев, И, 591. А на учител Александра, който е доста нисичък, крачките са по-дребни. Т. Влайков, Пр I, 259. Той отиде до бюфета и изля последната ракия във водна чаша. Изпи я бавно, замислено, на дребни глътки. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Наместо буйни ливади, равнищата бяха слаби и безплодни, на които растеше дребна и слаба трева. Ступ, 1875, бр. 9-10, 69. Увлязла е малка мома в градинка / да си бере дребно цвете латинка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 66. Савовата сестра книга знае. / Ка си зема тава бело книжле, / книжле чети, дребни сълзи рони. Нар. пес., СбНУ XLIX, 181. Чупя на дребни парчета. △ Дребни камъни. Дребни зърна. Дребни плодове. Дребни букви. Дребни насекоми. ● Обикн. нар.-поет. ситен дребен. За усилване. Я да са, стрини, умиеш, / па да та, Пено, уплета / у ситни, дребни редове, / у прековани витици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 172. // За човек, животно — който е малък, нисък на ръст и с тесни, тънки кости. Противоп. едър. Колкото беше дребна стрина Ордена, напоследък се бе смалила още повече и лежеше с присвити колена. Д. Талев, И, 410. Тоя се казва Йоан Фердинандов,.. Голям човек, едър човек. Аз какъвто съм дребен, само от единия крачол на панталоните му цял ще се облека. Й. Йовков, Разк. III, 32-33. Госпожа Ничова беше нисичка, дребна жена. Д. Талев, И, 492. Мащеха ми беше дребна и слаба жена наспроти силата и снажността на баща ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Пасат на воля гойни говеда, хрупат с наслаждение тревата дребни, пъргави планински коне. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9.
2. Обикн. мн. Разг. Обикн. за деца — който е малък на възраст; невръстен, ситен. Противоп. голям. Баба Рада беше останала самотна вдовица още на младите си години. Три дребни деца увиснаха на слабите ѝ ръце. Ил. Волев, РК, 20. Либен войводо, войводо, / .. Много си майки разплакал, / много невести раздомил, / дребни сирачета оставил. Нар. пес., Христом. ВВ, 213. Старите майки да са засмени; / да видят снахи, млади, отмени, / Бог да им дари внучета дребни, / пък те да готвят ризки, пелени! У, 1871, бр. 24, 373-374. Драгано, дринополченко, /..,/ Крилцата да ми не режеш, [на славея] / че имам дребни пиленца. /..,/ нема кой да ги отведе. Нар. пес., СбВСтТ, 752. Дребна челяд.
3. Който се състои от единици с малки размери. Противоп. едър. Изведнъж нагоре край брега на реката, където една тясна и дълга поляна отделяше дребната гора от водата, се показа сиво животно. Ем. Станев, ЯГ, 75. Матей Матов взе ръкописа и прочете следната резолюция, написана на първата бяла страница с дребен и гладък почерк. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 435. — Аз имам дюкян за едра и дребна железария, как смееш да ме излагаш! Й. Вълчев, РСЗ, 62. Тръгнало йе лудо младо / низ горица, низ зелена / да си лови дребна лова, / дребна лова яребици, / и по-дребна пряперици. Нар. пес., СбАИ, 12. И да ми купиш, мило либе, за бяло гърло / за бяло гърло дребен маргарит. Нар. пес., СбНУ XLIII, 540. Дребен инвентар. Дребен сняг. Дребна галантерия. ● Обикн. нар.-поет. ситен дребен. За усилване. Груил ми грозен омразен / посипа ситен маргарит / по ситен дребен калдъръм. Нар. пес., СбГЯ, 5. // Който се състои от малки частици; ситен. Двамата влязоха в просторния парк.. Големите липи .. Ръсеха дребен прашец. Д. Ангелов, ЖС,
85. Сипе му Коста гореща вода, забърза Дудунът, влезе в дюкяна, надроби в канчето корав хляб, събере дребно сирене от тенекията, направи си попара и лапа ли, лапа. Чудомир, Избр. пр, 99. Не само за нивата, ами и за всяко друго место, което сме посеяли със семе, требва .. да се изравни хубавичко, да са попритисне дребната пръст, която може вятърът да отнесе и с това да оголи семето. Лет., 1876, 67. Силни ветрове духнали, / дребен е дъждец заръмил. Нар. пес., СбНУ XXVII, 171. Дребен пясък. Дребен чакъл.
4. За пари, сума — който е с малка стойност. Противоп. едър. Жълтиците ги правят от злато,.., а дребните пари каквото петачета, десетачета ги правят от мед. П. Р. Славейков, ПЧ, 21-22. Дафина се върна и мушна дребна банкнота в ръцете му. К. Петканов, В, 83. Чиракът сложи на тезгяха пет банкноти по двадесет лева и няколко дребни монети. Ем. Станев, ИК I и II, 201. Дребна сума.
5. Който се отнася до малко пари, до малка парична сума. Противоп. едър, голям. Тя не забравяше леля си .. Помагаше ѝ с дребни суми. Г. Райчев, ЗК, 146. Дотегна му да убеждава неразбрани, дебелоглави хора, да дава съвети, които не се изпълняваха,.., да сключва дребни заеми. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 356-357. Жена му и дене и ноще предеше,.., и само от дребната печалба от преждата, се хранеше къщата. Ив. Вазов, Съч. XI, 94. Циганки из село излязоха / дребна просия да просят. Нар. пес., СбВСт, 618. Дребен дълг. Дребни разноски. Дребна сметка. Дребни разходи.
6. За лице — който борави с малки парични суми или незначителни неща. Арестантинът Петко Лисичката, дребен крадец, върви напред, а три крачки след него върви полицейският стражар Иван Кьосето с пушка на рамо. Елин Пелин, Съч. I, 214. Банки щяха да фалират, защото нямаше да могат да изплатят влоговете на дребните вложители. П. Спасов, ХлХ, 25-26. Първата му голяма сделка свърши с фалит, който опропасти една банка с влогове на дребни спестители. Д. Димов, Т, 138.
7. Който няма голямо значение, сериозни последствия за някого или нещо; незначителен, маловажен, малък. Противоп. голям, значителен, съществен, едър. Никола Янковски, който преди години беше лежал тук, арестуван за дребно провинение,.. махна с ръка и ги поведе към помещението на стражарите. Г. Караславов, ОХ II, 292. Тия дребни недоразумения не пречат на четиримата другари да живеят добре. Й. Йовков, Разк. I, 13. Поводите на тия караници бяха всякога дребни и нищожни. Елин Пелин, Съч. III, 14. Тази двойнственост на руската политика в България се проявяваше в най-важните, както и в най-дребните неща. С. Радев, ССБ I, 185. Посрещнах го, поканих го, а той все весел, все засмян и ни дума за парите. Споменах му аз изотдалеч, пооплаках му се, а той: — Дребна работа, — вика — няма значение за мене. Аз — вика — парите не ги смятам за нищо. Чудомир, Избр. пр, 162. Дребни отстъпки. Дребни задължения. Дребна прищявка. Дребна случка. ● Остар. ситен дребен. За усилване. Но аз бях далеч още да са възмутя от тие ситни дребни работи на това място, в тоя вертеп от разбойници, гдето човекът българин, са ценеше с мухата. З. Стоянов, ЗБВ III, 80. // Който по своето съдържание няма голямо значение, стойност; незначителен. Понякога носеше вода от реката, бъркаше храната или подмиташе между боксовете, но тая работа му се виждаше дребна и незначителна. Ив. Петров, НЛ, 54. Никола бащински покровителствува барабанчика, а той пък му се отплащаше с всезъзможни дребни услуги. Й. Йовков, Разк., I, 11. — Аз поисках от него нещо съвсем дребно,.. от онова, което предстои да се направи. А. Гуляшки, МТС, 117. В две-три редакции неблагодарни / коректор беше той незаменим, / пописваше и стихчета бездарни / и дребни статийки — под псевдоним! Ем. Попдимитров, ВСР, 10. Дребна роля. // Който оказва малко влияние за качествата, вида, състоянието и под. на някого или нещо; незначителен, несъществен, маловажен, малък. Противоп. голям, значителен, съществен. Той често казваше, че трябва да прощаваме дребните слабости на близките си, макар че сам не се ръководеше от тази максима. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 476. И макар че в селото отдавна се знаеха и най-дребните подробности на представлението, любопитните пак се тълпяха пред афишите. Г. Караславов, СИ, 49. Че си бил кривоглед, Есаде, / това е дребен недостатък. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4. Дребна поправка. Дребна грешка.
8. За служба, длъжност — който има второстепенно място и значение в служебната йерархия; маловажен, нисък, незначителен. Издържаше се сам, като заемаше някаква дребна канцеларска длъжност в склада на "Никотиана". Д. Димов, Т, 221. Дребна някаква службица ще му дадат и той ще потъне в нея, ще посивей като преписките из старите архиви на канцелариите. Ст. Марков, ДБ, 464.
9. За лице — който заема невисоко служебно или обществено положение. А баща ми нима не бе упорствувал? Цял живот бе упорствувал и цял живот си остана един дребен касиер, и спестеното едва стигна за погребението му, и пенсията е колкото да ти попречи да умреш от глад. Б. Райнов, ДВ, 122. — А сега какво мислиш да правиш?.. — Не зная, господин началник. Аз съм само дребен чиновник и .. съдбата ми е в ръцете ви. Х. Русев, ПЗ, 159. "Политиката е за големците, а нам, на дребните хори‑
ца се пада само да слушаме каквото ни кажат и да пазим залъка, дето ни дава царщината". Ив. Вазов, Съч. X, 98. // Който с качествата, възможностите си няма голямо значение, влияние; второстепенен, незначителен. Великите поети не влияят на дребните, а ги рабски подчиняват. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 191. По устните заигра странна усмивка, не на болка, не на страх или безразличие, а на съжаление. И стори ми се, че това съжаление бе над мен. Аз се почувствувах изведнъж безпомощен, дребен. Вл. Мусаков, СбЗР, 399. Всъщност и двамата бяхме дребни саможивци и нещастници. П. Вежинов, СП, 124.
10. Прен. Дребнав. Възгледите му за живота го характеризират като дребен егоист, човек без възвишени идеали. Христом. VIII кл, 261. Веригаров е една дребна душица и всичкият му идеал е да печели ефекти чрез шутовски остроти и плоски каламбури. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. Надеждите ни се отправиха тогава отново към освободителите и никой освен дребните умове не можеше да мисли за по-съществени успехи на народното дело без солидарността ни с тях. Бълг., 1902, бр. 483, 1. Повърхностен, ограничен, с дребна душа, той не съзира величието на подвига на жена си, а е засегнат от едно мнимо престъпление, фалшификацията на подписа. Ст. Грудев, ББ, 61. Като че всичко беше пълно с дух на мошеничество и дребни сметки, като че всички нямаха друга цел, освен да го измамят. Д. Димов, Т, 67. Дребни службогонски амбиции.
11. Иконом. Обикн. за предприятие, стопанство — който е от малък мащаб по отношение на оръдия на труда, работна ръка и продукция. Противоп. едър. Машината ще докара големи промени в земеделието, ще го засили, ще го индустриализира, тъй да се каже. А това значи край на дребното стопанство. Й. Йовков, Ж, 1945, 152. Поминъкът на населението от града е изключително от дребно занаятчийство. Хр. Даалиев, ТИА, 170. Шабленецът покрай комисионерството вършеше и дребна търговийка с манифактурни и кинкалерийни стоки. А. Гуляшки, СВ, 96. Дребен поминък. Дребно предприятие. Дребно производство.
12. Иконом. За лице — който притежава неголеми имущества и има ограничени материални възможности, под средните за своята социална категория. Противоп. едър, голям. Дребен собственик ли си, имаш ли малко капитал и малко земя, рано-късно ще ги загубиш. Й. Йовков, Ж, 1945, 14. Той беше дребен шивач и през дългите зимни вечери — .. — шиеше по-евтиничко на близки и роднини и по-бедни хорица от селото. Ил. Волен, МДС, 58. В първите години след Освобождението България станала страна на дребни стокопроизводители. Мнозинството от населението били селяните, занаятчийте и дребните търговци. Ист. VII кл, 92. Дребни манифактуристи. Дребен селянин. Дребен стопанин. Дребно дворянство.
13. Остар. и диал. Малък по количество или размер. Понтийският цар Митридат VI, человек твърде деятелен и смел, сполучил да присъедини на своите владения дребните съседни народи на изток и на юг. Н. Михайловски, РВИ, 254. Росита е писал дребни песни, пейзажи най-вече. П. П. Славейков, ОБ, 99. Додек она [Мария] дума да издума, / ето лети пиле соколенце, / па си кацна Янку на колено, / па разтърси тия дребни криле. Нар. пес., СбНУ XLIX, 321. Настилат шарени черги, / размитат равни дворове, / наслагат дребни столове, / та да наседат лазарки. Нар. пес., СбВСтТ, 117.
14. Като същ. дребни мн. Монети и банкноти с малки стойности; дребни пари. Противоп. едри. — Че аз да ти си искам три лева, ти дай два. — (Търси в портмонето си). Нямам сега дребни. Ив. Вазов, Д, 80. — Дай, свате, една кутия цигари и кибрит и ги драсни на тефтеря, че нямам дребни! Чудомир, Избр. пр, 162.
◊ Дребен буржоа. Лице от дребната бржоазия. — Дребният буржоа — каза той с някакъв не свой и неловък акцент — и в земята да го заровиш, ще изчопли и оттам пари. П. Вежинов, ВР, 80. Дребен (рогат) добитък. Овци и кози. Дядо съжаляваше, че няма кой вече да сече шума за дребния добитък. Кр. Григоров, Н, 191. Вълкът е вреден хищник.. Зиме обаче напада стадата от едър и дребен рогат добитък. П. Петков, СП, 32. Дребна буржоазия. Собственици на малки предприятия и стопанства, в които те влагат своя и на семейството си труд с цел да задоволят своите потребности. Противоп. едра буржоазия. Дребна шарка. Разг. Остра заразна вирусна болест със специфичен обрив от ситни пъпчици; морбили. Дребната шарка (морбили) се причинява от вирус. Заразяването става чрез пръските. Анат. VIII кл, 180.
◊ В дребен мащаб, правя нещо. С малко средства, в ограничен размер, с ограничен размах (правя). Докато негрите наоколо смучат жадно бира,.., докато всички тия хора от дъното на живота се увеселяват тук в някакъв дребен мащаб и всяка секунда проверяват дали парите им ще стигнат за още една чаша бира .. — в същия тоя час .. профучават в неспирна гонитба таксита и луксозни частни коли. Св. Минков, ДА, 60-61. Дребен кокал, имам; с дребен кокал съм. Разг. По-тънки и тесни кости (имам), с по-тънки и тесни кости (съм). Дребна риба (рибка). Разг. 1. Човек без значение и влияние в дадена област. Противоп. едра риба. Властният му поглед предизвикваше тишина само когато моряците в ъгъла бяха дребни риби — в противен случай наставаха разправии. Е. Кузманов, ЧДБ, 56. Само
двама се хванаха на въдицата му, но те бяха нищожества. Капитан Джеймс няма да се задоволи с такива дребни рибки и Методиев никога няма да види Новия свят. М. Марчевски, П, 154. 2. Рядко. Нещо незначително, маловажно, което не заслужава внимание; дреболия. Събира марки, автографи стари, / от мними политици — мемоари, / табла, картини модни и портрети, / макар и на съмнителни поети .. — Но всичко туй е само риба дребна! Ем. Попдимитров, Ср, 182-183.