ДРЕБНАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЕБНА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който придава прекалено значение на незначителни, несъществени неща, който обръща внимание на дреболии, залавя се за дреболии. Беше дребнав [царят], заглеждаше се в мундирите и правеше бележки за едно слабо лъснато копче. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 439. Строги и дребнави бяха тия престарели съдници, дебнеха зорко всяка грешка и не бяха склонни да прощават лесно. Д. Талев, ЖС, 120. Тя не беше една на баща и майка, но това нямаше никакво значение за началника на голямата гара. Той не беше дребнав, та да се рови в такива дреболии. М. Марчевски, П, 142. // Който е присъщ на човек с такова качество; дребен. Това са факти,.. факти, на които един дребнав ум не може разбра значението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 299. Дребнав характер.
2. Който се отнася до незначителни, маловажни неща; дребен. Бе положила най-дребнави грижи за необходимата строгост в облеклото си. Д. Димов, ОД, 133. И все ѝ се струваше [на Станка], че това щастие е много за нея, че ще ѝ завидят и ще я поразят.. Ето това я занимаваше сега. И поради това тревогата на майка ѝ за вечерята ѝ се виждаше незначителна и дребнава. Г. Караславов, ОХ I, 147. Суров и тежък е бил животът в семейството на дядо му. Тук Алексей вижда груби отношения, побоища и дребнави разправии. Лит. XI кл, 119. Икономов така също бе гонител на учените авторитети. Тук съм длъжен да ви кажа, че сички тие неспоразумения бяха дребнаве, от второстепенна важност. Главната цел, приготовлението, са вършеше гигантски от страната на сичките. З. Стоянов, ЗБВ I, 386.
3. Който подчинява живота си на ограничени, егоистични цели, свързани с лично благополучие и преуспяване; дребен. Но изведнъж, чрез образа си в огледалото, той се почувствува издигнат високо над дребнавия, егоистичен и самодоволен свят, от който умът и сърцето му се бяха отказали. Д. Димов, Т, 76.
4. Който се отнася до ограничени, егоистични цели, свързани с лично благополучие и преуспяване; дребен. В борбата за свобода няма място за дребнави амбиции и суетна гордост. Ив. Унджиев, ВЛ, 198. Освен унизителните проявления на дребнава, животинска користност, имаше ли в гънките на тая душа да се таят някакви по-високи и човешки чувства! Ив. Вазов, Съч. XI, 20. Хората те гнетят с пустотата си, с дребнавите си сметки и неутолимия си егоизъм. Й. Йовков, Разк. III, 196. Догде стремежите дребнави, груби / в сърце ми не намират място, кът, — / догде умее още то да люби — / не ще потърся милост аз в светът. К. Христов, ПВ, 60.