ДРЕБНА̀ВОСТ

ДРЕБНА̀ВОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на дребнав. Аз искам те [хората] да бъдат свободни. Мразя човека в неговата дребнавост, в неговото нищожество и филистерство, обичам го в неговото величие. Мразя еснафщината и тълпата. Д. Талев, ГЧ, 76. Струваше му се, че тя от

ден на ден става по-непоносима със своите капризи и с непреодолимата си дребнавост. Ст. Чилингиров, РК, 69. При вида на този човек, проснат като труп на леглото, когото също презираше от цялата си душа за неговата дребнавост и липса на мъжествен дух, тя видя внезапно майка си в нова червена светлина, страшна, отмъстителна и зла като Мегера. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 406. Дребнавост на характера. Дребнавост на разправиите. Дребнавост на целите.

2. Обикн. мн. Проява на дребнав човек. Професионалните зависти,.. глухите омрази и неутолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски отношения. Ив. Вазов, Съч. IX, 177. Едва ли можеш да си представиш какви чудни страни от образа на човека ми разкриват съдилищата!.. Изневеряващи съпрузи, скарани съквартиранти,.. Всичко това се събира в незабравим букет от човешки дребнавости, пороци и страсти, чието благоухание възбужда любопитството ми. Д. Димов, ЖСМ, 16. И малкото хубаво и приятно, което е останало от него, измесено с дребнавостите и грубостите на живота, с апатията и недъзите на обществената среда, почти не се чувствува. Т. Влайков, Съч. III, 50.

3. Обикн. мн. Незначителни, маловажни неща. Страданията измиват нашите души. Страданието ни издига над дребнавостите. Страданието идва да ни подскаже, че можем да живеем и без онова, без което преди мислехме, че не можем. С. Таджер, ПНМ, 74. Когато такава цел отсъствува, не въобще, а целта като частен случай, разни дребнавости вземат връх, ненужни амбиции. Н. Антонов, ВОМ, 18. — Откога съдбата на един човек стана дребнавост? Толкова ли мащабни пък станахме? М. Радев, СР, 116.

Списък на думите по буква