ДРЕБНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕБНЍЦА ж. 1. Диал. Полудива круша, която дава дребни кръгли плодове; горница³, дребнуша, дребньовка. Като дошли да орат пък един ден и видели, че е кораво, окачили ралата на дребницата круша на долния край и си отишли. Чудомир, Избр. пр, 23. Йовчо, секретар-бирникът, му купи долния двор с дребницата круша и си направи къща. Чудомир, Избр. пр, 254.

2. Плод на такава круша; горница³. Иска с мечката да яде дребници. Н. Геров, РБЯ I, 366.

3. Нар.-поет. Епитет на дребна риба. — Защо, Марийке, не ядеш? / Дали ми ѝ гозба безсолна, / или ми ѝ хляба ръжаник, / .. или се, мила, приучи / .. на прясна риба дребница, / на ситни черни хайвери? Ц. Церковски, Съч. II, 189. Като си нямам никого /../ ни стринка, ни стриковица / кого на Свищов ша пратим / да купи риба дребница, / дребница риба за чорба? Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 136.

4. Нар.-поет. Епитет на чешма, която тече по малко, със слаба струя. Руси си руски думая, / власи си влашки думая, / Ралина да си изпрата / до тая река ситница / до тая чешма дребница. Нар. пес., СбНУ, XLIII, 197.