ДРЕБНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀБНО нареч. 1. По начин да се получат малки единици, малки части и под.; ситно. Противоп. едро. Витка пъхна ръка в прогнилия сламеник под себе си и извади оттам малък свитък от дребно нарязани и ситно изписани листове. Д. Ангелов, ЖС, 324. В 4-5 лъжици олио изпържваме 2 глави дребно нарязан лук. ЖД, 1967, кн. 11, 22. Той се наведе и като посочваше няколко думи, дребно написани в самото основание на иконата, добави. Й. Йовков, Ж, 1945, 93. Няколко машини разсичат месото на дребно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 54-55. Я не ща Тона за снаха, /.. Тонини дари дебели, /.. И често неприткаени / и дребно ненавезани. Нар. пес., СбНУ XXV, 73. "— Стани ма, стани, майчо, разчеши, / та ма на дребно наплети, — / утре невеста торнувам / на чуждо село далечно." Нар. пес., СбНУ XXXIX, 84. Нарязани на дребно картофи, зеле, краставички. ● Обикн. нар.-поет. дребно ситно и ситно дребно. За усилване. Мама Янка дребно ситно плете / хем я плете, хем я на ум учи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 125. Рано ми рани Тодорка, /.. руса си коса умила, / ситно са дребно уплела. Нар. пес., СбНУ XLIII, 565. // Нар.-поет. За ходене — с бързи малки крачки; ситно. Противоп. едро. Селяни Мати думаха: / "Най-хубаво е на света, / хубаво и хаирлия / да си мостове направиш, / по мости, Мати, да вървят, / дребно, Мати ле, и едро." Нар. пес., СбБрМ, 144. ● Нар.-поет. ситно дребно. За усилване. Що ми ходиш ситно дребно, / ситно дребно разсърдено? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 207.
2. Рядко. Обикн. за начин на пеене — с многократни извивки, получени от повтаряне на два съседни тона; ситно. Тиха песен / славей си подема / в равни двори, /.. Ситом ситни, / дребно затрептява; / леком кърши / медено гласенце. Ц. Церковски, Съч. II, 249.
3. Рядко. Дребнаво. Как вижда ми се дребно / да се улисваш с тоз мравунек същества, / що плъзне около ни в суети, в мълва! К. Христов, Избр. ст., 305.
◊ На дребно. 1. За пари — под формата на банкноти или монети с малка стойност. Дай Гьорги вино на вера / немаме пари на дребно. Нар. пес., СбВСтТ, 597. 2. Обикн. за покупка или продажба на стоки — в малки количества. Противоп. на едро, <на> ангро. Други се запътваха към малките си работилници и дюкянчета, където се занимаваха с търговия на дребно. Д. Спространов, С, 86. Ще почнат да купуват на дребно [търговците на храни], за да запазят ниското равнище на цените и да не проличи, че са изчерпили наличните си количества. П. Спасов, ХлХ, 27. Така и всякой, който продава на дребно това, чтото хората нацяло не могат да купят, все работи и той за леснина на хората. Й. Груев, КН 3 (превод), 25-26. Търговец на дребно. Цени на стоките на дребно. 3. Разг. В малък размер, в малко количество или в ограничена степен. Противоп. на едро. Илия Саваков,.., не можеше да спре това настъпление. И вместо да разкрие и удари центъра, да изскубне злото из корен, задоволяваше се с арести на дребно, кастреше само клонките на дървото. Д. Ангелов, ЖС, 264. И ти, и аз сме разбойници на дребно. За двеста гроша ще затрием човек,.. А пашите и аяните са хайдуци на едро — не един, сто човека убиват, когато се сбият за аянство и пашалък. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 167. Хитрувам на дребно. На дребно нямам, а на едро не останаха. Диал. Употребява се от някого, от когото очакват някакви пари, възнаграждение, а той шеговито отказва да даде.