ДРЕБОЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЕБОЛЍЯ ж. 1. Дребен предмет, нещо дребно. В личния си багаж той носеше разни учудващи дреболии, например лупа за четене на ситни надписи. Д. Димов, Т, 424. По етежерката в ъгъла имаше натрупани толкова дреболии — рамки, вазички, статуйки. М. Грубешлиева, ПИУ, 114. В крака ѝ беше се забил трън. Зъбите на мечката не можеха да хванат такава деликатна за тях дреболия, а езикът ѝ, грапав като четка, само раздвижваше тръна и усилваше убожданията му. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Бях жена. Бях податлива на изкусителните фини дреболии. Бл. Димитрова, ПКС, 254. Той се похлупи по очи върху масата.., разперените лакти застрашаваха от събаряне на пода красивите дреболии: пепелник от черно дърво, очупено ветрило. Ат. Мандаджиев, Съвр., кн.1, 8. И отишла при нашия селски кръчмарин, който има да продава някакви дреболии и церовѐ. Тем., 1881, кн. 2, 25.
2. Прен. Дребен, незначителен или второстепенен факт или незначителна, без особено значение мисъл, идея, спомен и под.; дребосък. Здравко наистина бе забравил. Напоследък твърде много забравяше. Пък и можеше ли да помни всички дреболии? Походи, кръжочна работа, разни доклади, занимания с най-малките... Цв. Ангелов, ЧД, 13. Дразнеше го всичко, вечерята не му се услаждаше, караше се с майка си за дреболии. И. Петров, НЛ, 112. — Кой знае... Понякога от най-обикновена дреболия се поражда велика идея. Ст. Волев, МС, 14. Службата на поезията е да отстрани сичките дреболии,.. и да представи образа или действието в сичката му чистота и красота. Ч, 1871, бр. 16, 496-497. И как изчезват всички дреболии, / а само най-присъщото личи, / което си остава най-голямо — / доброто във човека... Бл. Димитрова, Л, 110. // Подробност. През това време Пешо вече подробно разказваше в кабинета на полковник Филипов историята на подхвърления
ключ. Полковникът често го прекъсваше, разпитваше понякога за най-малките дреболии, задаваше допълнителни въпроси. П. Вежинов, СО, 161. Говорехме само за предстоящия път, определяхме деня и часа на тръгването, не пропущахме и най-малките дреболии. Й. Йовков, ВАХ, 9. По външността ѝ, по държанието ѝ не беше трудно да се разбере, баба Суса се готви да омъжи дъщеря си Атанаска. Сега и трите с Василена дотъкмяваха последните дреболии. Кр. Григоров, И, 135.
3. Рядко. Разг. Малко или незначително произведение; дребосък. Аз тук [във Вашингтон] не пиша почти нищо освен малки хумористични дреболии. П. Незнакомов, ЖВ, 40.
4. Само мн. Разг. Вътрешности на някакво животно — агне, овца, кокошка и др., употребявани като храна. Тогава той поръчваше кебапчета и агнешки дреболии — сочни, позагорели на скарата момици, свити като мидени черупки далачета, бъбречета, крехки дробчета. П. Вежинов, ДБ, 53. Над жарта цвърчаха дреболиите на елена, забучени на дълги шишове. И. Петров, ЛСГ, 76. // Ястие от такива вътрешности. После дойдоха дробовете и сърцето, едно по едно извади всичко от ярето,.. По-късно жената реши да прави дреболии, той донесе диви подправки. Й. Радичков, СР, 45.