ДРЀВЛЕ

ДРЀВЛЕ нареч. Остар. Книж. Някога, в старо време, по-рано. Българите носили древле и имято Кимбри или Кимерии. Г. С. Раковски, БС I, 124. Той [Булба] бе един от ония характери, които можеха да изникнат само в тежкий оня ХV век..; кога тукашният човек загуби и къща, и стряха и стане безстрашен юнак;..; когато древле мирният словенски дух се обузѐ от бранни пламник и зароди се казачеството — оня широк замах на руский юнашкий дух. Н. Бончев, ТБ (превод), 7. // Преди, някога. Сподоби ме като древле Ану, / да се майка аз наречем сину / или дщери. К. Огнянович, ЖА, 18.

— Рус. древле.

Списък на думите по буква