ДРЕВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀВНОСТ1, ‑тта̀, мн. (остар.) ‑и, ж. 1. Стара историческа епоха (приблизително до Средновековието) или много отдалечено минало. Нашите прадеди още в древността, 3000 години преди нашата ера, изчисляват и установяват днешния календар. Ив. Мирски, ПДЗ, 183. Днешната европейска цивилизация има своите дълбоки корени в класическата древност. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Лондон е богат с ценни архитектурни произведения на древността. Ив. Мирски, ПДЗ, 55. Недовършимите рудници на Андалузия са са разработвале още в дълбоките древности. Знан., 1875, бр. 22-23, 353. Нам е известно така също, че в Ост Индия са са ткале памучни платна още в най-отдалечените древности. Знан., 1875, бр. 14, 220. // Стесн. Епоха на старите гърци и римляни. Най-известен от сатириците на древността е римският поет Ювенал. Т. Шишков, ТС, 175.
2. Само ед. Остар. Книж. История. Това място [Азиатска Турция] е покрито с великолепни останки от неговата светла древност. Е. Васкидович, ПП (превод), 47. Тая басня е писана от гота Йорнанда, който пише: "Ето що приказва древността за начало и произхождението на тия уни [хуни]." Г. Кръстевич, ИБ, 461.
3. Само ед. Остар. Книж. Археология. Сичкото дело [ръкописът] ся приготовлява в Москва да ся издаде на свят от същото царско историйно и древностно съдружество, за което ся труди професорът на древността г. Йосиф Бодянский. Х. Йоанович, Ц (превод), 36.
4. Остар. Книж. Произведение, паметник, останал от далечното минало; старина, антика. Друга грижа [гръцкото духовенство] не е имало, нито има, освен с ожесточение да гони блъгарская народност,.., да изтреблява всяка блъгарска древност. Бълг. д., СбПер п II, 33. Колкото стари памятници, статуи и други древности ся намирали или изкопавали, те ся туряли на една страна и са спазвали. ИЗ 1877, 166. Нашите изследователи, които са занимават с българските древности, тряба да бъдат осторожни и да подвъргават секи писмен или изустен
паметник на най-строгата критика. СбС, 1875, кн. I, 44. Драгоценна древност.
ДРЀВНОСТ2, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на древен; старинност. От тази епоха и досега е оцеляла римска баня, превърната през V в. в църква "Свети Георги".. Неин съперник по древност е църквата "Света София". Л. Мелнишки, ПП, 7. За нас бяха безкрайно интересни.. — цялата неотразима смесица от древност и мода,.., които си бяха дали разюздана среща в този колкото стар, толкова и млад едномилионен град. С. Северняк, ОНК, 238. От него [езика си] ний нямаме друга по-свята старина,..: защото той, колкото е почтен и драгоценен нам като язик на прадедите ни по своята древност, толкова повече, защото от началото си е бил и днес е църковен язик на доста славянски племена. Ив. Момчилов, ПСЕ, V-VI. Трябва да следваме по-надалеч геолозите, като те простират изследванията си през по-дълбоките слоеве на земната кора и навсякъде откриват свидетелства за голямата древност на земята. ИЗ 1877, 290.