ДРЕВНОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀВНОСТЕН
ДРЀВНОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Археологически. Ундонский в Москва преправя ся да издаде сичките списания на епископ българский Константина с помощта на царското историйно и древностно съдружество. Х. Йоанович, Ц (превод), 35.