ДРЕЗГАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀЗГАВ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За глас, смях и под. — прегракнал, изпълнен с хриптене. Чувам гласа на Захари:.. Той е пресипнал, дрезгав, едва се изтръгва от гърлото му. Л. Стоянов, Х, 59. От време на време той подвиква на конете и гласът му, дебел и дрезгав, се чува като ръмжене. Й. Йовков, ЖС, 22. Стана тихо в стаята, чуваше се само дрезгавото дишане на болната. А. Гуляшки, СВ, 231. Той са извлече и задебеля на снага, лице му почерня,.., а гласът му стана дебел и дрезгав. У, 1871, бр. 6, 88. Дрезгава кашлица. Дрезгав лай. Дрезгав писък. Дрезгав смях. // За звук — който има груб тон, неясен, нечист. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко възтъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Дрезгав звън.
2. Прен. Който се изпълнява с такъв глас, звук. Отнякъде се разнесоха викове. И отведнъж екна песен. И не дрезгавата песен на пияни, а млади радостни гласове, които като че възвестяваха нещо. Ем. Коралов, ДП, 164. Микрофоните леят върху множеството някакъв дрезгав туист. Б. Райнов, ГН, 127. — Второ оръдие готово, господин капитан! — Отлично! — поздравяваше ги сериозно капитанът и над плаца екваше отсеченият и дрезгав отговор: — Ще стараем, госин капитан! П. Вежинов, ВР, 77.
3. Който издава такъв глас, звук. В залива все така неуморно сновяха параходи и лодки, обаждаха се ту дрезгави, ту остри и продължителни сирени. Ал. Бабек, МЕ, 98. В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти. Ив. Вазов, Съч. IХ, 80. В кюшето на гайда свирня се разнася — / .., / а дрезгав ѝ хор гръмовито приглася. Хр. Смирненски, Съч. II, 50. Дрезгав клаксон.
ДРЀЗГАВ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За светлина, тъмнина — който е недостатъчно интензивен, непълен, намален от нещо; сумрачен, полумрачен. Единственият прозорец с опушени стъкла процеждаше слаба, дрезгава светлина. М. Марчевски, ОТ, 16. В прозореца надничаше дрезгавата светлина на зимното утро. М. Грубешлиева, ПП, 232. В дрезгавата светлина селото се тъмнееше сред полето като остров. Й. Йовков, ЧКГ, 24. Навън зимната нощ,.., покриваше с дрезгавата си тъмнина улиците. Ив. Вазов, Съч. ХII, 46.
2. Който е изпълнен с такава светлина или тъмнина; сумрачен, полумрачен, неясен. Из прозорците на килията надникна дрезгавото утро. Елин Пелин, Съч. II, 145. Дрезгавата нощ допускаше да се видят доста ясно очертанията на чуките и бърдата отсреща. Ив. Вазов, Съч. ХI, 11. Вечер мъждее по билото дрезгава, / а напластил се е мрак върху мрак / долу в клисурите... Бл. Димитрова, Л, 135.
3. Разш. Рядко. Леко замъглен, неясен. Во дрезгавата далнина небото, / с вечерний си лазурнотъмен плащ, / застилаше заспалото море. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79. Не чуй се звук. Не трепва лист, / далеч там
птица прелетя / и в дрезгавия въздух чист / ивица черна очерта. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 124.