ДРЕЗГАВИНА̀

ДРЕЗГАВИНА̀1, мн. няма, ж. Качество на дрезгав1; дрезгавост, прегракналост. Ударникът трепетно хваща микрофона.. Малко по малко изчезва стеснението, дрезгавината в гласа се изгубва. ОФ, 1950, бр. 1757, 4.

ДРЕЗГАВИНА̀

ДРЕЗГАВИНА̀2, обикн. ед., ж. 1. Слаба, непълна светлина, слаба осветеност на пространството обикн. в ранно утро, привечер или от слаб източник, която не дава добра видимост; сумрак, полумрак, здрач. Вечерната дрезгавина бавно се спущаше над града, по улиците хората изглеждаха като сенки. М. Кремен, СС, 78. Най-после в бялата стая проникна бавно утринната дрезгавина, светлината на лампата стана съвсем печална и жълта. П. Вежинов, ДБ, 93. Доктор Димитрис усети насочения в гърба му револвер и се извърна. Дори и дрезгавината на газената лампа не можа да скрие бледнината на лицето му. Ст. Сиврев, ПВ, 85. През белизнявото було на небето месечният мътен кръг се показа премрежен и слабо освети с лъчиста дрезгавина заспалия град. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 180. Дрезгавината постепенно изчезва. Някъде по вършините на дърветата и по хълмовете е огряло слънцето. К. Калчев, ДНГ, 7. Мръкваше се. Над безлюдните, посърнали полета падаха мъгливи дрезгавини. Й. Йовков, Разк. II, 115-116. Дрезгавините или тези полусветлини, които предшествуват деня и нощта, скъсяват твърде много времето на тъмнотите. С. Бобчев, ПОС (превод), 9. Обр. В дрезгавината на моята памет за пробуждащото се детско съзнание изниква споменът за забавачницата. Д. Казасов, ВП, 19.

2. Въздушната среда или пространството, осветено по този начин. Самотен като топола се бе изправил отсам овчарят.. Той рее поглед в дрезгавината и нехай. П. Тодоров, И I, 6. Широко и радостно ура като буйна вълна се издига и пълни дрезгавините на тихата вечер. Й. Йовков, Разк. II, 179. Последните ѝ думи продължиха да звучат в дрезгавината на настъпилата пролетна звездна нощ като дивните акорди на някоя екзотична симфония. Н. Попфилипов, РЛ, 79-80. Повървяха заедно из дрезгавината. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 28.

Списък на думите по буква