ДРЀЗГАВО

ДРЀЗГАВО1. Нареч. от дрезгав1; прегракнало, пресипнало. Изведнъж пред нея се озова Палазов, направи вид, че свири на китара, преви коляно и дрезгаво запя. Й. Йовков, ВАХ, 58. Над града дрезгаво крякаха чапли и зловещо бучеше реката. Ем. Станев, ИК III, 26. Кашлям дрезгаво.Смея се дрезгаво.

ДРЀЗГАВО

ДРЀЗГАВО2 нареч. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Означава, че някъде има слаба, непълна светлина, дрезгавина. Беше дрезгаво вече.. Развиделяваше се. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 143. Става дрезгаво.

По дрезгаво. Рядко. По време, когато не е достатъчно светло или тъмно (в ранна сутрин или привечер). По дрезгаво стигнаха до едно селце в планината. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 53. Коларите запрегнаха и по дрезгаво още керванът потегли. Д. Яръмов, БП, 81.

Списък на думите по буква