ДРЕЙФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕЙФ, дрѐйфът, дрѐйфа, мн. дрѐйфове, м. Мор. Авиац. 1. Отклонение на плаващо тяло — кораб, летателен апарат и под., от курса на движението му под влияние на водно или въздушно течение. При силен вятър и вълнение корабът постоянно се отклонява от курса си и се явяват допълнителни грешки при определяне на неговото място от дрейфа.. от появилото се вълнение. НА, 1958, бр. 3186, 2. // Ъгълът, под който се отклонява тялото по тези причини. Малък дрейф. Незначителен дрейф.

2. Непроизволно, принудително насочено постоянно движение на плаващо тяло или предмети върху него под влияние на водно или въздушно течение. През есента на 1896 г. в Норвегия се върнал и корабът "Фрам", който успешно завършил дрейфа всред ледовете. НТМ, 1961, кн. 10, 29. Съветските хора от 1937г. започват системни изследвания на полярните морета чрез дрейфуващи станции — станции върху плаващи ледове. Още се помни дрейфът върху леден блок на знаменитата научна експедиция "Северен полюс". Д. Славчев и др., БМ, 7. Ломоносов може да се счита основоположник на идеята за усвояване на Северния морски път.. Ломоносов дава първата класификация на ледовете,.. Тя обоснова съществуването на големия полярен дрейф на ледовете, доказан едва в края на ХIХ в. А. Бешков и др. ИГ, 123.

◊ Оставам/ остана (спирам/ спра, заставам/ застана, стоя, лежа) на (в) дрейф. Мор. Маневрирам с платната на кораб или спирам мотора на плавателен съд / тяло, за да не се отклони от силно течение или вятър и да остане приблизително на едно място. Капитан Свещаров огледа по картата мястото на тайфуна,.. и като въздъхна едва чуто "няма как", изкомандува: — Стоп машина! Оставаме на дрейф! Б.Трайков, ВО, 54. Гемията беше спряла на дрейф. С. Чернишев, ВМ, 151. Все още корабът стоеше в дрейф, леко поклащан от мъртвото вълнение. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.

— Рус. дрейф.