ДРЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀЛКА ж. Техн. Инструмент, който ръчно или с електромотор придава въртеливо движение на металорежещи сечива, главно бургии за пробиване на дупки в метал, дървесина и др. За облекчаване и съкращаване на полирането се използуват различни приспособления. Най-голямо разпространение е получило ръчното приспособление във вид на електрическа дрелка, снабдено с въртящ се диск от мека овча кожа. В. Вълев, ЕА, 176.
— От нем. Drell.