ДРЕМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЀМВАМ, ‑аш, несв.; дрѐмна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Дрямвам. Петлите пееха. Беше полунощ, но хората се разпръсваха бавно, само да дремнат, че утре сутринта рано трябваше да стават, и то сами, без да ги будят бригадирите. Ст. Даскалов, СЛ, 102. Дремвам малко в стаицата, кога се събуждам, виждам, че вече се мръкнало. Й. Радичков, ББ, 74. Той дремна малко, после лъсна ботушите си и отиде на работа. Д. Димов, Т, 14. Па си йе ошла Гроздана, / па на бракя говореше: / Дремка ме е надремила. / Ке легна малко да дремна. Нар. пес., СбАИ, 298.