ДРЕМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕМЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който обича да дреме, да спи; сънлив. Катя (насмешливо). Сигурно спи... Здравка. Ако е зубрил до късно.. Впрочем той си е дремлив по природа, сесиите не му влияят... Др. Асенов, И, 7. — Мари моме, сънлива, дремлива. / Сън ли та на хорото не пуща? Нар. пес., СбГЯ, 147. Стоян на майка думаше: / "Проклети да са, мамо ле, / Калинините душмане, / Калинините, и моите, / че ми Калина клопаха, / че е сънлива, дремлива, / и на работа ленива." Нар. пес., СбБрМ, 187. Брат ми ще да каже: / — То е наша Рада, / на нива ленива, / на дарак дремлива, / на хурка пиплива. Нар. пес., П. П. Славейков, КНП, 138.

2. Който е обхванат от дрямка, от желание да спи; сънлив. Тук-таме през плетищата се надига купа сено, под стрехите дремливи отпуснали глави овце. П. Тодоров, И II, 148. // Рядко. Който още не се е разсънил; сънен, сънлив. Във вестибюла, дремлива и чорлава, го чакаше слугинята. Д. Калфов, Избр. разк., 341. ^● Обр. Незнайни хора нечута проповед вещаеха. / Нова вяра будеше дремливи умове. Н. Райнов, КЦ, 10.

3. Който е присъщ на човек, обхванат от дрямка или още неразсънен; сънлив, сънен. Илийчо Кондаков,.. — лежеше отпуснат на червения миндер у тях и пушеше цигара, като следеше с дремлив поглед синкавите облачета. Ив. Вазов, Съч. IХ, 39. Дремливи очи. Дремлива въздишка.

4. Който предразполага към дрямка, който предизвиква желание за сън; приспивен, сънлив. Чуват се само монотонните и дремливи удари на дъжда. Й. Йовков, Разк. II, 152. Те запяха на една сръбска песнопойка, най-напред сръбския химн, твърде хубаво съставен, но на дремлив мотив. Ив. Вазов, Съч. ХII, 98. По песъчливите крайморски рътлини нищо се не мярка. Нататък се чува дремливият шепот на вълните. П. Тодоров, И II, 30.