ДРЕМОТА̀

ДРЕМОТА̀, мн. няма, ж. Поет. Дрямка; дремотност. Вяло и безжизнено стърчат новопосадените лозя, на които стройните

редове едва уловимо се мяркаха долу низ кръглата издигнатост. Мъртвило и сънна дремота бе обхванало всичко. Ц. Церковски, Съч. III, 7. За миг салонът затихна, сетне изведнъж буен порой от ръкопляскания удари ниския таван и прогърмя навън,.. — над отвъдни ниски, потънали в овошки и дремота къщи. Г. Караславов, ОХ III, 206-207. Ах, усещам пролетта, / пролетта омайна, / по таз тиха дремота / и хармонйя тайна. Ив. Вазов, Съч. I, 151.

Списък на думите по буква