ДРЕНЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀНЧЕН
ДРЀНЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Направен, приготвен от дренки; дренчов. Но там има една гора — стар дъб и дрян. Дренките са бели и едри като лешник. Най-хубавата дренчена ракия варим ние. А. Каралийчев, СР, 38.