ДРЕСУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕСУ̀РА ж.1. Само ед. Обучение на домашно или диво животно в някакви умения, да извършва някаква дейност или движения по дадена заповед; дресиране, дресировка. В по-ново време в Англия са го [белия пор] използували след специална дресура за унищожаване на плъховете. К. Тулешков, ХЖ II, 48. Във всеки случай Даринка познава чудесно езика на търпението, владее майсторството на дресурата. ЖД, 1968, кн. 3, 20. Изобщо кучетата притежават сложен душевен мир,.. Затова много от тях се поддават на опитомяване и на сложна дресура. К. Тулешков, ХЖ II, 4. Майстор на дресурата.

2. Само ед. Умения, придобити в резултат на това обучение; дресировка. Постигнаха отлична дресура на кучетата за охрана.

3. Номер в циркова програма, при който дресирани животни показват уменията си. Артистът А. Димитров показва отлична дресура на две млади кончета, три кученца и една коза. РД, 1950, бр. 142, 2. Ще ни гостува известният цирк "Буш" от ГДР с масова дресура на лъвове, на тигри, на слонове. ВН, 1959, бр. 2571, 1. В програмата са включени разнообразни дресури.