ДРЕСЬОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕСЬО̀Р м. Човек, който дресира животни; дресировач, дресировчик. Пръстите му зашариха по тила на кучето и след миг малко по-долу от линията на ушите напипаха малка, островърха костичка. Васил беше станал опитен дресьор. Той знаеше, че колкото това кокалче е по-остро, толкова кучето е по-умно и по-бързо възприема. Ив. Планински, БС, 32-34. Младият дресьор Безано представя своите мечки в интересно разработен програмен номер. НК, 1958, бр. 45, 2. Дресьор на кучета. Дресьор на лъвове.

— Фр. dresseur.