ДРЕТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЀТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Насъсквам, подстрекавам някого за нещо (Н. Геров, РБЯ). дретя се страд.
ДРЀТЯ СЕ несв., непрех. Диал 1. Сговарям се, надумвам се с някого за нещо (Т. Панчев, РБЯд).
2. Заяждам се, препирам се с някого (Т. Панчев, РБЯд).
— Вер. от алб. dredhi ,хитрина, извъртане; сплетни, (вж. Ив. Гълъбов, сп. Бълг. език, с. 346-347).