ДРЀХА

ДРЀХА ж. 1. Предмет от плат, трико, кожа и др., който се облича на тялото. Бойците нямаха достатъчно топли дрехи, нито хора, нито оръжие. К. Ламбрев, СП, 56. Всички имат еднакви дрехи — син панталон и синя блуза от док. Г. Караславов, ПМ, 39. Не, мама не е тъй висока, не носи такава дълга черна дреха. Л. Стоянов, Х, 41. Момичето имаше сини кръгли очи,.., яки рамене и доста сносни дрехи. Д. Шумналиев, ПЛ, 26. В предното ми писмо забравих да ви пиша, какво бех пратил с Иванча Цанчович една торба с дрехите ми. АНГ I, 356. Секул си дома отиде, / та па се лепо премени: / облече дрехи свилени, / загърна кожух козарски, / забрамчи сабля юначка. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 136. Посрещат та по дрехите, изпращат та по ума. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 70. Хубавата дреха не прави хубав челяка. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 199. Елегантни дрехи. Нови дрехи. Красива дреха. Скъсани дрехи. Износена дреха. // Обикн. мн. Със съгл. и несъгл. опред. Съвкупност от такива предмети за обличане с характерни особености (ушит от определен вид плат или по определен модел и изисквания и др.), предназначени за някакви цели или носени от лица, към които насочва определението; облекло. Той [каймакаминът] беше облечен твърде спретнато с европейски дрехи и изгледваше да е интелигентен човек. З. Стоянов, ЗБВ III, 164. Под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо / и с саби-змии на кръста. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Бригадирски дрехи. Селски дрехи. Празнични дрехи. Траурни дрехи. Цивилни дрехи. Градски дрехи. Работни дрехи.

2. Стесн. В съчет. с връхен, горен и (остар.) самост. Такъв предмет (палто, кожух, шлифер и под.), който се облича върху други, които са непосредствено до тялото. Съблече горната си дреха — тъничко дълго палто с кожички на яката — и я метна върху стола. Д. Талев, ПК, 257. Още не бяха почнали да отопляват, а пък времето захладя и както учители, така и ученици влизаха в клас с връхна дреха. Б. Болгар, Б, 105. [Старецът].., нахлу в антрето с вятъра от стълбището, по сако и пуловер, без горна дреха. Й. Попов, ИЖП, 20. Далече моят топъл дом остана. / Аз горна дреха си не взех дори. Бл. Димитрова, Л, 232. Воденичарят дойде при чужденеца и като го хвана за дрехата, рече миротворно: — Недей, брайно, срамота е — хора сме! Елин Пелин, Съч. II, 96. По-близо е ризата от дрехата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 52.

3. Само мн. В съчет. с прил. долен и (остар.) с бял. Такива предмети, които се носят непосредствено върху тялото, изработени обикн. от тънък бял или друг светъл плат или от трико; бельо. От разбитата врата на кауша излизаха като бели призраци арестуваните, повечето по долни дрехи. Ем. Станев, ИК III и IV, 435. Като видя, че слагам в раницата несесера за бръснене, кърпа за лице, сапун и долни дрехи, жена ми ме запита какво съм намислил пак... М. Марчевски, ТС, 8. Ката. Госпожата, като излезе, ми рече да пригладя и тия бели дрехи. Ив. Вазов, НП, 184. Белите дрехи, сир. ризата и гащите, трябува да ся промянуват често. А. Начев, (превод), Лет., 1872, 139. Вземам два чифта долни дрехи.

4. Само мн. Диал. Облекло и завивки. А той отиде в килерчето, дето спяха Панчо и невястата и дето бяха дрехите им и зафана да изфърга оттам що завърне — черги, възглавници, сукмане. Т. Влайков, Съч. II, 98. Къщата на дяда Добря Гюзеля беше керемидена,.., с голям пруст,.. и зад пруста, на запад — килер, дето им стояха дрехите, сиренето и къделите. Ц. Гинчев, ГК, 54. Сложи Калинка — хляб ели. / Че си Калинка дигнала, / дигнала, та си премела / и си дрехите послала, / послала, че си легнала. Нар. пес., СбНУ ХХII- ХХIII, 46.

5. Остар. Легло, постеля. И ангели си тръгнали, / че слезли долу на земята, / Петру душица срещнали, / че му душица върнали. / Та ча са Петър съживи, / на дрехите са изправи. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 187.

Дръж голия да му вземеш дрехите. Диал. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи нещо от някого, защото и той го няма. Залепям се / залепя се като репей о дреха за някого. Разг. Непрекъснато и нахално, без стеснение следвам някого навсякъде и му досаждам с присъствието си. — Личи си, че този Ивайло се е залепил за хората ти като репей о дреха, Владиславе. Да не стане тъй, че да гориш дрехата заради репея! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 31. Засмели ми <са> се и дрехите <на гърба>. Диал. Много съм радостен. Изтупвам / изтупам праха от дрехите някому. Обикн. св. Разг. Пренебр. Набивам, напердашвам някого. — Внимавай, не ме дразни повече, че ще ти изтупам праха от дрехите. Лягам / легна на дрехи. Остар. Разболявам се тежко, трябва да лежа на легло. Крея Гергана на крака / нещо ми до три месеца, / легна Гергана на дрехи. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. На (в) дрехи болен, съм (лежа). Остар. На легло, тежко болен (съм). Принуден съм да седя вкъщи, защото баща ми е

на умиране, а майка ми и петте ми братя са болни на дрехи. П. Р. Славейков, ПИ, 71. — Да прощаваш, господине. Онази, която ма обича като майка, болна е в дрехи. Т. Шишков, В, 156. Продавам си / продам си и дрехите от гърба. Рядко. 1. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, които имам. — Нищо не знаете, господине.. Да го [детето] отгледаш от ей такъв къс месо,.., за продадеш дрехите от гърба си, за да дойде някой негодник и да ти го откъсне от ръцете... М. Грубешлиева, ПП, 114, 2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам. Свалям / сваля (вземам / взема) <и> дрехите (дрехата) от гърба на някого. Разг. Ограбвам напълно някого, оставям го без каквито и да е средства. Баща ти в затвора ли е? На него си се метнал, момче — ..: — Баща му е черноборсаджия и мошеник, дрехите ти от гърба ще свали, без да му мигне окото. В. Нешков, Н, 91.

Списък на думите по буква