ДРЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЀШЕН¹, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Който се отнася до дрехи; дрехар‑

ски. Заради ценната ѝ кожа тя [полярната лисица] се отглежда в големи звероферми,.., където се добиват ежегодно с хиляди ценни кожи за дрешната индустрия. К. Тулешков, ХЖ II, 11. // Който се състои от дрехи. Дрешен дар.

◊ Дрешна въшка. Спец. Вид въшка, по-едра от главовата, която се настанява в бельото и дрехите. Pediculus vestimenti.

ДРЀШЕН², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който има дрехи, чеиз. Нена ще да ти йоземе/ и була от Чумаковци, / и по-парена, Мехмеде, / и по-дрешена, момко ле. Нар. пес., СбВСт, 539.