ДРЕШЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЕШЛЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от дреха или от дрешка; дрешка, дрехица, дрехичка, дрешчица. И Токо беше в хубави дрешлета, с бяло сламено капелче, отстрана навтикано с пауново перо. Т. Влайков, Съч. II, 52. — Карай, момче! — извика по-твърдо ханът и изправи глава. — Палдъмите са опънати до скъсване, светли! — крещеше коларят, прав на капрата, с развято дрешле и отпуснал юздите до края. Й. Велчев, СКН, 394.