ДРЕШНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЀШНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Долап, скрин или сандък за дрехи, завивки и под. Когато Лени се събуди, видя го да разглежда черния си костюм пред разтворения дрешник. О. Василев, Т, 142. Вътре тя им показа чистите легла, отвори им дрешниците, запали и нощните им лампи. Д. Калфов, Избр. разк., 232. Велика ядосана мина пред комисията, влезе вкъщи и захлупи глава върху дрешника. К. Петканов, МЗК, 108. Майката [на Стоян] затвори вратата, залости я, свали черга от дрешника и го покри. К. Петканов, СВ, 167.

2. Килер за дрехи. — Че като ме хванаха — та бой, та бой, дорде станах на пита. Завлякоха ме в дрешника и ме хвърлиха ни жива, ни умряла в тъмното. О. Василев, ЖБ, 46. Дрешникът е особено необходимо за селското жилище помещение. А. Дамянов, ЖС, 150. Не може да се считат за икономични онези жилища, които нямат помещения като дрешник, килер и др., така необходими за всяко домакинство. РД, 1959, бр. 300, 3.

3. Остар. Гардероб в театър или обществено заведение. Една дървена стена, която постепенно се покривала с рисунки и други украси, е разделяла актьорите от друга лека дървена постройка, сцена, която им е служела за дрешник. БР, 1931, кн. 6, 197.

4. Остар. Рядко. Съблекалня обикн. в баня, къпалня. По две стълби се отива в джамакеня и дрешника. В него са наредени чисто постлани кревати, масички,.. От всяко място се вижда кой влиза в къпалнята и кой излиза от нея. Ст. Чилингиров, ПЖ, 162.