ДРИАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРИА̀ДА ж. Книж. В гръцката и римската митология — горска нимфа, покровителка на дърветата. Пееше, пристъпяше грациозно, завърташе се около себе си —

играеше някакъв невиждан танц на митична дриада, изпълнена с безпричинен възторг. Ем. Манов, ДСР, 364. Влезте в този мрачен лес, душата ви не усеща ни тишина, ни уединение, защото вий сте стъпили в жилището на дриадите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 70. Дайте ми тоз остров / с дивите гранити, /../ В горите ще пусна / тихите дриади. Ив. Вазов, Съч. II, 118.

— От гр. δρυάζ, —άδος 'дъб, дърво' през фр. dryade.