ДРИБЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЍБЪЛ, мн. няма, м. Спорт. В баскетбол, футбол, хокей и др. — спортен похват, при който играчът управлява топката или шайбата, като постоянно я контролира с ръка, крак, стик. Водачите на колоните се устремяват едновременно с дрибъл към съответните кошове, стрелят в тях, овладяват топката си. Б. Такев и др., Б, 57. Когато действуваше старото правило за засада.., играчите усъвършенствуваха дрибъла.., късите подавания в широчина и пр. В. Ангелов и др., Ф, 23. Със Страхил се събрахме под баскетболния кош.. Високите топки обикновено аз ги обирах,.. В дрибъла Страхил ме превъзхождаше. Пипна топката и заситни около мен. Р. Сугарев, СС, 136. Навлизам с дрибъл в центъра на игрището. △ Правя дрибъл. △ Имам добър дрибъл.

— От англ. dribble.